Следвайте Гласове в Телеграм и ИнстаграмОткъсването на България от славянския център е комплекс

Дарина Григорова: Откъсването на България от славянския център и от Русия е добре финансирано политическо решение

Следвайте " Гласове " в Телеграм и Инстаграм

Откъсването на България от славянския център е комплекс за тотална непълноценност, в случай, че църковнославянският е средновековният български и че в действителност България е първата православна славянска Църква и духовността и книжнината потегля от нас точно за всички славяни. Между другото, освен за източните, просто другите не могат да се възползват, тъй като е доста мощно западното въздействие.

Според Григорова това събитие поражда доста уродливи политически резултати. Украйна е образец за същото, тъй като сходни неща се толерираха и това малцинство, което в последна сметка се докопа до властта, в този момент унищожава страната. Така че, в случай че сходно малцинство у нас вземе властта, резултатите ще бъдат същите, тъй като това отклонява точно действителната българска памет в някакви много, много примитивни мечти. Понеже няма извори, може да се фантазира колкото желаете. Това е в действителност и основата на неоезичеството – не се основава на никакъв исторически документ, а на фентъзи.

– Здравейте, драги фенове! Вие още веднъж сте в студио „ Завера “.

Днес наш доста безценен посетител е проф. Дарина Григорова. Благодаря Ви, че дойдохте и приехте поканата ни.

– И аз благодаря, с наслада одобрих поканата Ви, тъй като задочно Ви познавах от Вашите изявления и изобщо гражданска позиция и наличие, доста сериозно. Радвам се, че се запознахме и че имате куража да извършите подобен канал, който е доста нужен.

– Благодаря Ви! Да преминем към диалога.

Ще Ви попитам, защото към този момент сме в края на годината, сега сме в края на ноември месец, можете ли да назовете съгласно Вас кои бяха основните събития за света тази година и за България, тъй като и ние нали сме част от тоя свят?

– За света, може би в обратна посока, мисля, че американските избори са една добра вест. По-малкото зло е, само че то е доста значимо. Да се надяваме, че това ще способства за омиротворяването на нашия район, Източноевропейския.

- А за България, несъмнено, това е изборът на българския патриарх Даниил. Това е и с сан на знамение, което се случи и мисля, че е велика благосклонност за нашата страна и за всички нас. Неслучайно по този начин зарадва хора, които са надалеч от Църквата, с боязън следяха даже припознаващи се като атеисти. Бяха доста, доста зарадвани и мисля, че това е значимо, тъй като без здрава основа, точно в лицето на Българската православна черква, страната ни няма по какъв начин да съществува. Всъщност, по всички закони, ние не би трябвало да съществуваме. По всички закони, които демонстрират какъв брой е конвенционален нашият суверенитет, само че духовният суверенитет, противоположното, е доста мощен и този баланс в действителност е значим. Така че това са двете събития.

– А можем ли да кажем, че върху Тръмп лежат големи упования?

– Разбира се. Аз съм надалеч от идеализацията на Тръмп. Просто на фона на демократите и на тяхната прекомерно безумна политика, той наподобява допустим вид. Ще се види след 20 януари и то в този интервал – двегодишен, когато той има въпреки всичко болшинство за Конгреса. Това е доста значимо. Той, мисля че, в предходния мандат не е имал такива принадлежности за осъществяване на своята политика през републиканците. Така че има възможност той да отклони, в случай че не да вкара мир, то да отклони посоката към Далечния изток, само че най-малко за Европа да се постави завършек на този спор, тъй като той зависи от Вашингтон и от Москва.

– Добре, ще се върнем малко по-късно към Тръмп и международната политика. Сега желая да Ви задам следния въпрос:

Проф. Григорова, не станаха ли прекалено много лъжите в българската история и не залитнахме ли към безумни тези в българската история? Не единствено в българската, и в международната, само че особено за българската ще Ви попитам:

Как се отнасяте Вие към тази войнстваща тракомания и желанието на хората да имат вяра, че ние сме директни наследници на траките, в никакъв случай тук не е имало славяни, славяните са късна небивалица на Екатерина Велика, съгласно някои, които не са историци, само че имат искания и въобще. Смеем се на украинците, смеем се на македонците, че са на по 14 000 години, а ние в действителност още по-безумни теории пробутваме за себе си.

– Да има такова събитие – параистория, добре финансирано, съдейки по качеството на книгите и на печатната продукция, което значи, че има някакъв фактор, който подтиква това, меко казано, незнание. Връзката със славяните, несъмнено, е идеологическа. Трябва на чист славянски език да кажем, че нямаме нищо общо със славяните, само че това е по политически аргументи и възприемайки Русия като център на славяните. Откъсването на България от този център е комплекс за тотална непълноценност, в случай, че църковнославянският е средновековният български и че в действителност България е първата православна славянска Църква и духовността и книжнината потегля от нас точно за всички славяни. Между другото, освен за източните, просто другите не могат да се възползват, тъй като е доста мощно западното въздействие.

Така че това е един доста поддържан и основан изкуствено комплекс за непълноценност – отделяне от Русия по политически аргументи, само че отделяне и от България, тъй като за траките има прекомерно малко извори и може да се фантазира доста и в случай че тракологията е просвета, то тракоманията е нещо потресаващо, само че то се подтиква, точно финансира, с цел да отклони българите от завръщането към себе си. Защото историята не е да прочетеш една брошура или пък да научиш някакъв урок, а това е поддържане наизуст, а това е изборно, т.е., ти би трябвало да положиш старания и да разбираш за какво това е значимо, което не се възпитава в действителност. Не е някакъв просто роман на нещо си, а има смисъл и е обвързвано с теб, с твоите близки и с бъдещето на всички нас. Така че този метод на мислене липсва и той не се култивира и оттова това раздвояване. Не е единствено тракомания, само че всичко, което е обвързвано с сякаш автохтонно население, до пеласги не са стигнали, нали, може би и до индоевропейците ще стигнат.

Ние се смеем, само че това събитие поражда доста уродливи политически резултати. Украйна е образец за същото, тъй като сходни неща се толерираха и това малцинство, което в последна сметка се докопа до властта, в този момент унищожава страната. Така че, в случай че сходно малцинство у нас вземе властта, резултатите ще бъдат същите, тъй като това отклонява точно действителната българска памет в някакви много, много примитивни мечти. Понеже няма извори, може да се фантазира колкото желаете. Това е в действителност и основата на неоезичеството – не се основава на никакъв исторически документ, а на фентъзи.

– Харесва ни, че всички сме траки, Ахил е тракиец, изобщо всички сме траки.

– Това е комплекс за непълноценност в действителност.

– Съгласна съм с Вас.

– Той, за жалост, се култивира, вместо да се търси връзката с същинското ни достолепие, което е нашата мощ, по тази причина започнахме с избора на български патриарх. Какви тракомани, какви тракийски племена…

– Не че не ги е имало и не че не са част от нашата история.

– Разбира се, има следи и във фолклора, и под дърво и камък, топоними, само че да загърбиш всичко останало… Това се финансира, т.е., не е безреден развой, това е следен развой и защото средата, неналичието на сериозно мислене е критическа, това към този момент допуска един забележителен %, за жалост, погубена част от обществото, от тези, които имат откровен интерес да се интересуват от нещо, това е парадоксът.

– Като учител в част от учебниците виждам една идеализация на българската история до '44-та година, т.е., всичко, което се е случило от Освобождението до '44-та година, е прелестно, ние сме имали една необикновено богата, необикновено устроена, устремена, нали, към бъдещето страна, обаче идват неприятните руснаци, окупират ни и край, всичко хубаво свършва. Как ще коментирате?

– Ами нещо сходно беше и преди 10 ноември, единствено че с противоположен знак. Тогава пък тъкмо този интервал беше жигосан. За страдание това е същата наклонност в този момент, само че в по-лош вид и отново повода е извън, не от вътрешната страна. За да се впишем в другото идеологическо поле, ние би трябвало да забравим интервала '44-та – по какъв начин стартира и за какво е почнал и че има освен 9-ти септември, има и 9-ти май, и че има международен спор, в който ние участваме на страната на победените и все пак резервираме територия – за Добруджа, Южна Добруджа, само че я резервираме с помощта на Съветския съюз, защото, като победени, тази територия може да загубим и няма по какъв начин да я защитим.

Много е комплицирано отношението, тъй като при нас, с помощта и на Църквата, и на българската общност, животът на евреите в България е непокътнат. Да, имат лагери, унизително е тяхното състояние, към тях има едно неуважение и куп забрани, само че животът им е непокътнат, за разлика от тези в Македония. От друга страна, отпред на държавното управление имаме откровени нацисти – Александър Цанков е нацист. Да, не е нацистко, само че има нацисти. Също и за военачалник Луков – легионер и нацист по усещане на света. Всичко това се тушира като антикомунизъм, първичен, и това оправдава и актуалната обстановка, т.е., за жалост това е русофобия, русоцентризъм с негативен знак.

Всичко зависи от тази в този момент нова русофобска вълна, която в България може да мине като антикомунизъм, не като русофобия. Като русофобия е комплицирано в нашето общество това да се вкара, тъй като огромната част въпреки всичко имат някакъв допир и до литературата ни, и до историята ни, и не е минало чак толкоз време, с цел да изпитват патологично отричане към Русия. Докато като антикомунизъм е по-лесно и дребните се връзват на тази идеологическа картина, примитивна, която е отново саботиране на сериозното мислене, тъй като комунизмът като идеология е извънредно нездравословен.

Ако приказваме за Църквата, започнахме с патриарха, точно в соц. интервала, макар индустриалното и всяко друго развиване, което е несравнимо с това до 1944 година Какво става с Рилския манастир? През 1961 година са изгонени монасите и манастирът е трансфорат в музей. Тоест, има и такива образци, които са несъмнено отрицателни.

Но фактът, че съществува България и че тя се развива независимо, въпреки и в границите на социалистическия лагер, надалеч не значи, че би трябвало да бъде жигосана. Тоест, неналичието на историческо мислене, да загърбиш приемствеността с предходния интервал, късаш интервалите, отричаш извънредно предходния, приемаш идващия безрезервно, а това е нездраво мислене. Между другото, великите сили не си го разрешават, там има последователност в историята. Никой не си троши паметниците, а при нас се възпитава такова късо мислене, на къси хронологически шпации, което е част от тази, ми се коства, черно-бяла картина, която се показва.

– Да, още повече, че в случай че вземем за образец една Турция, която е имала доста тежки исторически връзки с Русия, те сега съумяват да поддържат връзка доста по-нормално и по-човешки. През загатна, нали, за две империи. Докато ние в действителност като че ли влагаме непрекъснато комплекса си за непълноценност във всичко.

– Той се възпитава този комплекс, той не ни е характерен, само че се възпитава, за жалост. Иначе за Турция, там разделянето кемалистка и неоосманистка е толкоз мощно, че не им е до Русия сега изобщо.

– Огромно е, голямо е. Те откровено се ненавиждат, апропо.

– Да, и това мисля, че лишава цялата им сила, което ненапълно може би е добре и за нас. Силна Турция, единна, не е добре за нас, само че по този начин, спореща, разграничена съвсем по равно, не е чак толкоз неприятно.

Но там към Русия, знаете ли, когато съм говорила с турски сътрудници, това се усеща. Те имат към американците едно неуважение. Да, велика мощ е, обаче няма никакъв престиж. Докато стане ли дума за Русия или Съветския съюз, няма значение, незабавно се трансформират и има почит, с цел да не кажа боязън, само че има почит.

– Е, водили са какъв брой, 12 войни ли са водили, долу-горе?

– Да, и с все по-орязваща територия от страна на Османската империя. Така че, към Русия те в действителност имат почит.

А и са чудесни търговци, тези наказания за тях са голям плюс. Не единствено се възползват от съветския пазар сега, само че и Истанбул е летището, през което по-голямата част от автобусите пътуват, с цел да стигнат до Русия. Така че, за тях този трафик е изключителна находка, финансова, и те от това няма да се откажат. Докато при нас, за съжаление…

Но при нас общата рамка, европейската, е такава, не че при нас не си дават сметка за същото, дори ми се коства, че при нас повече тази русофобия е ситуативна. Отвън това се желае и това, надлежно, е реплика. Много малко са, може би 7-8%, тези вид Политическа партия, Демократична България и всевъзможни други абревиатури, които са в жанр Мая Санду в Молдова, да речем, или Макрон, от този вид генерация, те са и глобалисти.

– Да, те са по програмата „ Млади водачи “ ли, какво беше...

– Харвард е ситуацията.

– Да, Харвард е ситуацията.

– Докато при нас е комплицирано. Много дребна страна сме, само че обществото ни е доста шарено, има образци за всичко. Може би това е и този плюс, няма по какъв начин някаква концепция или идеология да захлупи всички. Този песимизъм при нас, това е ситуацията.

– Да Ви попитам за една друга замяна, жестока, на историята: омаловажаването на ролята на Съюз на съветските социалистически републики за успеха във Втората международна война. И сега теорията, Вие сте я чели, тя не е нова, само че е извънредно повтаряна, че в случай че не е бил, правилото „ заем-наем “ („ lend-lease “), край – войната е изгубена, Съветският съюз нищо не е можел. Така че Америка избавя света от Хитлер, а Русия единствено е взела участие там с хора, нищо че са над 20 милиона. Как ще коментирате това?

– Тук едната страна е идеологическата: да се размие спечелилият и победеният, като се уеднаквяват сталинизъм и нацизъм и това е съществена, публична политика на Европейския съюз. А откакто са идентични, значи няма победа, нали? Защо да се чества, в случай че са идентични? Еднакви сили на злото между тях се бият. Но това е идеологическата страна.

Другата е, че след Втората международна война се основава Ялтенско-Потсдамската система на интернационалните връзки. Сега, да вземем за пример, се омаловажава това, даже чисто в част от западната историография – не, това не е система, това са някакви контракти, т.е., контракти, които може да ги има, може да ги спазваш, може да не ги спазваш. А това е система на интернационалните връзки, освен това основана с ясната цел да има геополитически плурализъм, да няма една мощ, която да се наложи. Тоест, този баланс на силите в Европа е доста значим и той се крепи върху Устава на Организация на обединените нации. Каквато и рецензия да имаме към тази организация, без нея хаосът ще настъпи доста бързо, тъй като това е площадката за всички страни, дребни, огромни. И това е смисълът на Ялтенско-Потсдамската система.

Атаката против Ялта и Потсдам стартира незабавно след началото на Студената война. Това е дълъг развой, в който пропагандният език е следният: Ялта подари Източна Европа на Сталин, а това е изменничество на Запада към поляците. Даже, забележете, употребяват за Ялта сравнението с Мюнхен '38. Когато приказват за Рибентроп-Молотов '39, изобщо го няма Мюнхен! И то, в случай че приказваме и за самата Полша... Значи, '38, с Мюнхен, тя може да е съдружник на Германия и да е взела участие в унищожаването на Чехословакия като страна, само че идната година тя е жертва и Мюнхен се не помни. Но когато става дума за Ялта, освен това в Ялта въпреки всичко са победителките от войната, тук приказваме и за Щатите, и за европейски сили, освен Съветския съюз, тогава прикачват епитета „ Мюнхен “. Но това е стилистика на говорене в американския Конгрес, непрекъсната, доста се ускорява през 80-те години при Горбачов и задачата е следната, в този момент най-малко се видя доста видно с тези наказания.

Единственото място, от което Русия не може да бъде изолирана като интернационална площадка, това е Съветът за сигурност на Организация на обединените нации, където са спечелилите от Втората международна. Е, в случай че няма победа, няма и спечелили. Тогава за какво би трябвало да има подобен Съвет за сигурност, нали? Оттам към този момент би трябвало да се трансформира тази организация и да се не помни всичко. Тоест идеологическата линия желае да обслужи друго: преформатиране на интернационалните връзки.

Но това се случи още в Малта, първата стъпка я направиха руснаците с Горбачов. В Малта, '89-та година, Съветският съюз се отхвърли от Източна Европа, изтегли своите войски и повярва, че няма да има разширение на Северноатлантическия алианс. И оттова стартира другото изкривяване на тази система на интернационалните връзки, само че тя към момента е реалност и по тази причина руснаците доста държат, ненапълно, съгласно мен, идеализират ОССЕ като вид за европейска площадка за сигурност.

Даже, апропо, Путин през 2000-та година предлага на Европейския съюз обща система за противоракетна защита да се направи сред Русия и Европа. Това е към момента живо при започване на нулевите години в Русия. Но ето Ви образец отново по това време, 2002 година, Буш-младши в Литва декларира следното: „ Край на ялтенските отстъпки! “. Тоест, тази мисъл, че Ялта е отстъпка на Съветския съюз, точно тъй като е победител и те не могат да не се съобразят. Въпреки че концепцията за салфетката е на Чърчил и тя се пази в Русия. Чърчил желал тя да бъде изгорена, само че Сталин я е запазил, възприятие за история, и сега в действителност това е артефакт. Така че това е концепция и на британци, не на руснаци единствено. Това е доста, доста комплициран въпрос и тъкмо идеологическото покрива геополитическия разлом.

Между другото, те го вършат. Започна първо с Югославия, '99 година. И тогава, забележете, не бяха единствено американците, бомбардирайки сърбите, само че и Германия. Значи, Германия – Бундесфера – за първи път след Втората международна война си разрешава да взе участие в бомбардировки над суверенна страна, в нарушаване на Устава на Организация на обединените нации.

– Реваншисти, реваншисти.

– Именно реванш, а това е реваншът на победените.

– Точно на победените.

– Така че това се случва и това изяснява тази непрекъсната, безспорна офанзива от всякаква позиция на паметта за Втората международна война. Не става дума за идеализация и всичко останало, а за интернационална сигурност, за система на интернационална сигурност, което е в действителност в основата.

– А през днешния ден в действителност ние имаме някакви останки от система или изобщо към този момент няма система за интернационална сигурност?

– Не, въпреки всичко институцията Съвет за сигурност съществува. Щатите употребяват доста интензивно едно разбиране, което желаят да заглуши Ялта – „ ред, учреден на правила “.

– Чии правила?

– Но разпоредбите чии са? Значи, в случай че има Устав на Организация на обединените нации, всичко е ясно. Но в случай че има някакви правила, които би трябвало да вкарват нов ред, само че това е редом. Тоест, сега имаме паралелни структури, само че към момента остарялата не е унищожена. И повода за това е, че Вашингтон и Москва резервират този биполярен модел като велики сили с нуклеарните си мощности. Никоя друга, даже на куп да съберете всички страни с атомни бомби, не могат да стигнат даже до 1/3 на съветското и американското равнище. Така че този паритет крепи, макар че поставят доста старания да бъде разрушен. И тъкмо по тази причина за Тръмп е някакъв оптимистичен миг, тъй като тук става дума за безумна политика. Това е безумство.

– Добре, в този момент ще Ви извадя от тази тематика и да преминем към една значима за нас тематика. Не че тази не е значима, само че персонално за нас, като българи…

- Защо са тези свирепи офанзиви против Православието и Православната Църква сега? То постоянно ги е имало, през всички епохи, само че сега те в действителност са свирепи. И несъмнено глобалистите, както Вие казахте, наливат доста пари във всевъзможни ереси, окултизъм. Вие виждате какъв брой съвременни са отново Дънов, Ванга, там някакви нови психолози, които ще ни оправят родовата карма, изобщо всевъзможни безумни неща. И войната, борбата против Бог и заявяването: „ Не може да си интелигентен човек и да вярваш в Бог! “, „ Не може да си просветен и да си набожен! “. Религията им пречи, Църквата им пречи.

– Защото православният човек е свободен, най-свободният и най-отговорният човек е православният и най-щадящият близките. Но приказваме за независимост, т.е. той мъчно може да бъде манипулиран.

- А тази офанзива, която в този момент е дори безпардонна, тя е по-скоро с цел да увлече неукрепналите мозъци и всичко се показва като игра, като някакви картинки, като даже арт изкуство. Макар че това необичайно плашило в Перник, което е надалеч от всякакво изкуство, повода да го махнат беше, че не е задоволително естетско, а не поради това, което символизира. Гледа се опаковката, а не смисълът и хората не си дават сметка в действителност на какво се възхищават. Това не е просто фолклор, нали, тук има сериозен смисъл и ти ставаш съпричастен, а не може и двете. Не може и да си християнин, и да се радваш на сходно уважение на демони или пък на окултисти сладкодумци, завличащи много хора като Дънов. Между другото, той приказва добре за славяните. Значи, когато подобен човек приказва за славянския свят, това е добре, само че когато става дума за това, че славянската просвета е част от българската, тогава не е добре.

Така че Православието в действителност е било постоянно главната цел, само че в този момент това е единственият ни суверенитет. Разбирате ли? Пример за това е протичащото се в Украйна – искрено гонение, през страната, през Народното събрание, на Украинската православна черква. Това е невиждано в следвоенна Европа, ето Ви Ялта-Потсдам. И тук приказваме за претендираща за страна, която желае да е част от демократичния свят. И това се случва, и има безмълвие.

– С благословията на Фенер, апропо.

– И с присъединяване, само че няма реакция от другата страна. Тоест, това е позволено да се случва. И това, което се случва в Украйна, в действителност може да се случи към този момент на всички места, тъй като това е тест. Няма ли реакция, значи това е законно.

Между другото, в Източна Европа всичко може да се прави. Може да показват хората всевъзможни свастики и неща, които в случай че отидете малко по-далече на запад, по тази причина ще ви глобяват с съображение. Тоест, тук всичко е разрешено. Нали, както и Навални го върнаха от Германия, там е националист, не е комфортен, дано да се върне в Русия. Всъщност, него го върнаха, знаейки, че ще бъде измамен под отговорност, само че го върна Западът, не се върна самият той, точно тъй като Източна Европа е това поле, в което всичко може да се случи, тъй като това поле е поле на Православието.

И за жалост при нас малко хора си дават сметка какъв брой е скъпо в действителност това, че България е част от Православния свят и то доста значим. И може би те се радват, молитвата е за всички, радват се на това положение, което невидимо ни крепи, само че някак си са пасивни. И ми се коства, че към този момент е време да се посъбудят хората, точно поради убийството на свещеници и затварянето на митрополити, архиереи в Украйна, което се случва. Това би трябвало да стресне.

– Да, това като че ли остава някак отвън фокуса.

– Няма го въобще.

– Иначе медиите доста се възмущават, естествено, те са сърцераздирателни, когато дават цивилни жертви от едната и от другата страна. Вие виждате какво се случва и в Близкия изток, само че като че ли похищенията против вярващи, против свещеници остават отвън медиите.

– А това е фрапиращо. Докато откъсването от Православието те прави еничар. Дали ще си униат или нещо по-различно, или богомил, ти ставаш еничар и към този момент доста по-лесно възприемаш другото. Защо при богомилите, точно в тези райони, доста елементарно се възприема исляма? Не е единствено Босна, и при нас.

– И при нас го има, тъкмо по този начин.

– Защото един път към този момент си предал, след това доста елементарно може да го сториш. Но това е към този момент и характерна душeвност на еничари и по тази причина униатите са изключително жестоки, точно в Украйна, както и хърватите към сърбите. Има една такава дума – „ сърбосек “, хърватска. Тоест, човек, който коли сърби, свещениците… Цели кошници с отрязани глави. Няма сръбска дума „ хърватосек “, нали? Въпреки че между тях имали доста, какво ли не. Създаването на еничари е едната съществена цел и нашите глобалисти значително са такива, въпреки и във тънък вид, не по този начин ослепителен, както в Украйна. Но това е доста сериозна тематика и в действителност същинската борба за България е това.

– В прелиминарен диалог Вие ми споменахте, че неналичието на народна власт и саморазправата с най-нормални хора в балтийските републики е страшна напоследък.

– Да, там, още през цялото време след разпадането на Съветския съюз в Латвия се получава такава категория жители – „ неграждани “ в действителност, те ги назовават „ негри “, с паспорти, с които ти не си латвиец, а си руснак или рускоезичен, тъй като от Съветския съюз всевъзможни нации има, които са рускоезични и там живеят и нямат цивилен права.

– Как нямат цивилен права?

– Ами нямат, лимитирани са, и за момента към този момент даже в случай че не устоят изпит по език, под някаква форма могат да бъдат екстрадирани, не могат да бъдат наети на работа. Ограниченията им са, меко казано, дискриминация, легитимирана в продължение на 30 години. Отдавна са в Европейския съюз и няма никаква реакция, безусловно никаква реакция.

Там единствено за желанието обществено да кажеш или непублично даже, на своя прозорец, както тази латвийска журналистка Елена [Крейле], която за действителни три години ще бъде в затвор, единствено тъй като две тухлички е нарисувала с цветовете на флага – латвийския и съветския, защото е от смесено семейство и желае двете страни да са в положителни връзки. Само за това нещо, за този жест на принадлежност към едната и другата просвета – три години затвор. Но не е единствено тя, имаше един публицист [Юрий Алексеев], отново със разбъркан генезис – латвийски и съветски, който съумя три дни преди следващата присъда да влезе в действие и да влезе в затвор, тъй като е водил уебсайт – IMHO-клуб, уебсайт, в който дават думата на всички гледни точки, той съумява да замине в Беларус и в този момент там е свободен.

– Това го избавя в действителност от затвор.

– Но пандизът е единствено тъй като има уебсайт, който дава свободата на всеки да каже какво мисли, без значение от политическото користолюбие. Съответно, загатват му, че би трябвало да затвори уеб страницата. Той не го затваря и идват на обиск, там няма очевидци, няма тази процедура, отстранена е наложителната, която е при обиск. И надлежно в полилея пъхат някакви патрони, правосъдната експертиза потвърждава, че даже няма някакви следи от неговото ДНК по тези кутийки. Тоест, той не ги е сложил там. Но въз основата на това нещо, присъдата е над 10 години. И той не е единствен… всеки, който по друг метод мисли.

– Това просто е политическа поръчка и политическа разпра.

– Имаше и студенти, които се връщат от Петербург при фамилията си и ги затварят, тъй като са излизали с съветския байрак на 9 май или с Георгиевска лентичка. Имаше една такава студентка, Таня [Таня Андриец], тя над девет месеца беше в затвор, единствено поради това, единствено поради това.

Така че, на този декор, нашата мъничка България при цялата ѝ бъркотия, безпорядък и какви ли не крайности политически, към момента крепи някакъв баланс.

– На какво го отдавате? На народопсихология, на нрав, на различен вид нрав при нас тук, на Балканите? На какво? Защото, да, несъмнено пробват се да сплашват, пробват се да постановат цензура, само че към момента популярност Богу не са ни подкарали към пандизите.

– Не, балтийският вид го няма.

– Да, балтийския, популярност Богу, го няма.

– Там е фашизъм с благословията на Европейския съюз към всеки рускоезичен или изобщо мислещ друго.

Много са факторите при нас. Разбира се, народопсихологията няма по какъв начин да се избегне. Нашият дебелоглав е легендарен и когато извън доста интензивно се пробват да ти наложат нещо, ти сигурно го отричаш, даже да не разбираш за какво.

– На подсъзнателно равнище е.

– Абсолютно. Това, че нямаме външна интензивност, не сме буйни. Това е от някаква мъдрост, защо да го вършим? Тоест, няколко крачки напред и да видиш какъв ще бъде резултатът, липсва такова възприятие на възвишеност и подобен юношески жар за революции всевъзможен тип. Това е едната страна.

Другата е въпреки всичко историческата памет, знаем какво се е случвало и какво отново се случва сега. Така че, както беше споделил, мисля че Кеворк Кеворкян, с трите букета, които се пазят… пазят се трите букета за всички случаи.

– За всички случаи.

– Да, тъй че по тази причина при нас е ситуативно.

– Българинът обича да е квалифициран, съгласна съм.

– Абсолютно, и не обича крайностите.

– Да.

– При цялата ни държавна смачканост и православно завещание, за което даже не подозираме, и Църква, която ни крепи, ние нямаме този комплекс, защото прекомерно огромна е била българската страна през средновековието, нямаме някакво предпочитание да се самодоказваме. Българинът в това отношение няма и някакво търсене и на еднаквост, в случай че щете. Знаеш, че си българин и това изобщо не е някакъв въпрос, че и да разисква разнообразни дефиниции или разногласия. Не, това е ясно, то от единствено себе си е ясно. Какво повече?

– Тоест, тук „ булгар “, „ булгар “ е позитивно.

– Абсолютно, безусловно. Аз съм „ Ганьо “ в това отношение. Мисля, че това е качество.

– Нека да преминем към модерна Русия и разбор на протичащото се в геополитически проект. Според Вашия взор на обстановката там, смятате ли, както има оптимисти, че войната върви към своя край, или може би ще ескалира?

– До 20 януари ескалира и мисля, че ще има и други провокации. Тъй като до встъпването в служба на Тръмп действителната власт е в предходната администрация, и самият факт с тези балистични ракети, с които обстрелваха Русия, това беше точно сигнал за такава наклонност. Но държанието въпреки всичко на съветския президент е извънредно невъзмутимо и може би на това се дължи да не се трансформира Специалната военна интервенция в действителност във война, тъй като тогава разликата ще се усети от всички. До 20 януари има съществени опасения за ескалация, под всякаква форма ще има такива. Това е единственият откъслек време, който е останал.

А има и този вид, че не искаш да оставиш властта, подготвен си даже да допуснеш разширение на военния спор и тогава какви избори има в Украйна в този момент? Никакви, макар че публично не води война, нелегитимен президент от позиция на демокрацията. От позиция на “реда, учреден на правила ”, той е законен, т.е., позволен е към момента до властта. Така че след 20 януари може би ще бъдем сигурни дали ще има понижаване на спора.

– А вътре в Русия какво се случва? Руснаците схванаха ли, че е било неизбежно това, което сега се случва? Приеха ли тази Специална военна интервенция като неизбежна, която нямаше по какъв начин да се размине? Защото в действителност от дълго време нямаше с кого да приказват от другата страна.

– Бях в този момент в Москва.

– Имат ли ток и храна, в кръга на шегата?

– Не, единствено със свещи. Просто цялостен безпорядък е по улиците: криви плочки, няма светлина, няма бензин, няма нищо.

– Как се усеща елементарният човек?

– Москва е в 22 век сега и за тях това е толкоз естествено, че даже не си дават сметка какво имат, апропо, особено за столицата.

Но като отношение към СВО, друго е, и не в смисъла, че не са разбрали, че то е неизбежно, а в това до каква степен могат да възприемат личната си политика като вярна. Има въпреки всичко тази част от демократичната интелигенция, която към момента се съпротивлява и към момента си мечтае, че може да се завърне в Европа и всичко да е по този начин, както и Горбачов, апропо, си го мечтаеше на Малта. Той предлага общ европейски дом, красивата концепция за Европа дружно с Русия: запаси, технологии и това би било в действителност по този начин, само че действителността е по-различна. Този вид демократична интелигенция сега страда от всичко това, което се случва, и няма по какъв начин да бъде разубедена.

Дори когато бях в Москва този ден, 70 ли дрона бяха обезвредили, не знам, само че въпреки всичко съществено количество за столицата, само че те ги вършат и от вътрешната страна тези неща. Разказаха ми за един случай в учебно заведение, съветско. Някакво детенце от Украйна, от бежанците, разказало: „ Ами в този момент се връщаме да събираме [сглобяваме] дронове “. И то споделило на приятелчето си, приятелчето на родителите си, те надлежно по-сериозно се отнесли към тази информация и се оказва, че не е подбив, в действителност. Те даже не си дават сметка какво вършат, даже и тези, част от тях, които са приютените. Има и такива образци.

Има и готовност. Най-младите, най-малко от учебно заведение и първи, и втори курс, те са доста патриотични.

– Как съумяха да го извърнат?

– Може би възрастта е повода за това, което се случва, по този начин си го изяснявам. Все отново всяко потомство е в характерна среда. И не може да се каже, че има някаква единна, безспорна, свръхмобилизация, само че тя не е и търсена от властта.

Ако не гледате телевизия, най-малко интелигенцията надали гледа телевизия нон-стоп, а там непрестанно има информация за войната. Докато в самата Москва най-вече да видите екрани с герои от войната, да, някаква частична информация от фронта, само че тези екрани редуват тази информация с реклами защо ли не. Това е присъщо на тази разноцветност, московска. Но на никое място няма да видите символиката на СВО. Една-единствена постройка има със „ Z “-ка, аз я снимах на фасадата ѝ. Дори при сувенирите е по този начин, тъй като тук при мен имаше другари, които споделиха „ Искаме „ Z “-ка “, „ Добре, ще диря „ Z “-ка “. Обаче най-после открих две последни „ Z “-ки като ключодържател, единствени, представете си, макар че има всевъзможни сувенири. Стараят се да щадят популацията и да не го включват точно като готовност, към момента. Но това е политиката, държавната.

Стилът е тъкмо 18-ти век, 19-ти. Има някъде военна интервенция.

– Войската е отишла там.

– Именно. Въпреки че тази хибридност не е просто съвременна дума, към този момент няма линия на фронта, на всички места може да ти гръмне някакъв дрон. Това важи за всички, само че не стига до всички и задачата е да не ги стресират. Поне аз с такова усещане останах, въпреки че информация, който желае, може да получи незабавно. Има доброволци, доста, които се занимават с помощ за фронта или завърнали се такива. Пластове дейни има, обществени, само че си има и такива, чисти интелигенти, които страдат, че са откъснати от Европа, от тази Европа, която е във фантазиите им, несъмнено, само че тя съществува за тях, те са си влюбени в Европа.

– В фантазиите по Европа.

– Ето, при нас, в България, това липсва, даже и измежду интелигенцията няма подобен пиетет към Европа. Да, почитание, да, цениш, само че чист пиетет не бих споделила, че има.

– Всеки с илюзиите си, както се споделя. Приключва ли петата българска страна, както споделя доцент Вацев, и способни ли сме да създадем шеста или, не дай си Боже, ще ни бъде отредена ориста още веднъж в нечия империя? Как мислите? Знам, че е много фрапантен въпрос за доста хора, с които го обсъждаме, само че в последна сметка ние живеем в отблъскващ политически разпад и Вие нямате илюзии, че ние суверенитет все още нямаме, държавен имам поради.

– Да, ние имаме въпреки всичко непокътната някаква институционална рамка и такова държание. Ето, ковидът го сподели, такава характерна автономия, макар тоталния напън.

– Тук съм съгласна, в действителност оказахме отпор.

– Това е реалност.

– Безспорен факт.

– Един другар ми сподели карта на съпротивата по време на ковида: България е тъмночервена и старите български земи – розовеещи. Значи, и северните македонци, нашите комшии, това беше в действителност забавно даже като картина, такава, народопсихологическа. Но в случай че би трябвало съществено, по моята последователност ние сме си в третата българска страна.

– Да, по тази причина цитирах – съгласно хронологията на доцент Вацев.

– Да, точно. Но сигурно Европейският съюз не е безконечен и в случай че пътят е към война, това ще форсира пропадането на тази, въпреки всичко, добра концепция, която за мен е в действителност Европа на суверенните народи и култури. Все още може би има някакъв дребен късмет тя да се възвърне, в случай че усъвършенства връзките си с Русия, единствено тогава. Но мисля, че тук даже и Тръмп няма никакъв подобен интерес, безусловно никакъв. В това отношение той не се разграничава от предходната администрация. Дори в случай че се върнем на Малта, Малта към този момент е диалог единствено сред Горбачов и Буш. Няма го Чърчил, няма европейци, и представете си Горбачов на Буш изяснява за обединена Европа. Ама какво го интересува Буш общият европейски дом? Напротив, в противен случай.

Така че тук не съм сигурна, че в случай че еманципацията на Европа не се осъществя, ние по какъв начин бихме могли... Но това не значи загуба на страна. Ако запазим тази територия, това ще е огромен плюс при прелом.

– Ако я запазим.

– Да, това ще е голям плюс, тъй като аргументите ще са о